Червената шМАТчица срещнала Вълка и уплашено попитала:
- Шъ ма биеш ли?
А вълка:
- Не ма шМАТка заспала… Ща иба!
И така приказката свършила няколко поколения по късно, когато Wolferin разбрал че е импотентен…
“Из пътеписите на един идиот.”
Червената шМАТчица срещнала Вълка и уплашено попитала:
- Шъ ма биеш ли?
А вълка:
- Не ма шМАТка заспала… Ща иба!
И така приказката свършила няколко поколения по късно, когато Wolferin разбрал че е импотентен…
“Из пътеписите на един идиот.”
Денят започна странно, прекалено бял, прекалено тих, свети… като за погребение.
И за съжаление беше прав.
С огромен неприязън реших най-сетне да стана, някак ми се искаше да се прескочи този ден. Знам ли припадък, амнезия, нещо друго… просто да можеше да се прескочи.
Но няма как. Излязъл вече във входа на блока, крача бавно из тъмните коридори с издраскани от графити стени. Явно някой хора имат доста свободно време да си омазват лайната навсякъде.
Поглеждам нагоре, само таван, опитвам се да ги удавя в самите тях, да останат там… но винаги намират път надолу, за да стигнат до ръба на техния свят… там където в следващия момент ще тръгнат още по-стремглаво към… края им.
Хората са прекалено соцялни животни. От което не разбират самите те понякога как аджеба успявт да се закопаят.
Но всъщност основния проблем е в това че винаги мислят че всичко се върти около тях и техните действия…
Не може ли човек да направи нещо което да не е свързано конкретно с потърпевшия… просто това е…
Има човек. Викат в лед бил покрит.
Лед… като диамант блестящ.
Всички гледат, удивляват се, искат го. Блести!
Но искам аз да бъда светлина. Светлина.
Светлина която да проникне отвъд…
да влезе там дето никой нам неще да види,
спрян от прекрасния… но студен… лед.
Макар и не дошли всичко които исках…
Та става дума за заветната събота на 14-ти Юни.
Мястото е ясно… в нас.
Хората не са…
Как ще се спогодят също не е ясно.
Е събитието(да го наречем така) мина… и съм все още супер щастлив че дойдоха толкова хора любими на сърцето ми. Макар и не всички които викнах да успяха да дойдат.
Но все пак едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички и че се получи як купон. Живея зарад някой от вас знаете си го.
Така или иначе човек без приятели какво е.
Не че има какво ама скоро се местим… то не че и има какво толко да местим… ама аз ще да се местим… поне задника от блогър.цом на друго място… поне да не мирише и тука.
А мммм АНИВЕНЧЪР ще да има и така… имането е хубаво нещо… колкото повече толкова много.
Замисляли ли сте се да си търсите себе си(nick-a) в гугъла… зех че се намерих. Още малко щех да научим и кой съм… ама нали не моем четем… не за друго в детска ясла не са ни учили на това за сметка а ядрена физика. А да малка вметка: Оферта ако някой иска трета ръка или някой друг крайник да звънне имам малко уран в мазата.
И са да не е крив целия пост че то ебати за колко месеца неписане и накрая се изложим в блога си(дето скоро ще му бием шутка)…. та така записах са у конкурсо за модел на маагазин Горгон. грррррр гаден долен метал.
Ай стига че скоро анивенчър тряя са гради… както вика един наш просветен младеж: “градил Илия килия…”
конец.!

Леле наядох се кат прасе… опа така де честита коледа и весели празници тез дни. ^^
Та да почнем от хваленята.
ИМАМ СИ МАСИЧКААА!!! незнам релано ко толко ме радва и ама си имам масичка ^^
И разбирасе котката ми веднага я налази като място за седене, дразнене, игра…
Тааа хм щях да пиша за нещо още вчера… ама кой да ти помни. Хм а мда за масичката беше.
А та към подаръците има едно супер яко сладко готино таралежче от дявола и мезе…. данкеееее хораа ама заслужавам ли. ^^
Таааа преди една вечер пък сестрата ме сабуди супер брутално… и ко да видя… по точно не виждах нищо. Навряла ми беше подарък в лицето. Нови супер яки слушалки че да не и се карам пак като зима уредбата. Мерси сестра ми обичам те. ^^
Ммммм па бащата нали тарикат ми подари една патриотска фанелка поне да си личи какво съм патриотче. ^^
Та това от към подаръците са тука да не забравя и уникалния СМС от една младеж дето тряя да си допиеме бирите: “Ho-ho-ho, tova e novata igra na Diado Koleda. Izpratete 10 pozdrava na vashi priateli i spechelete 1 milion usmivki. 10 tona kusmet prez 2008 godina. Samo koito ne igrae ne picheli:)) VESELI PRAZNICI, HO-HO-HO“
Ай весели празници и до нови срещи. ахяхяххяхяхяхя
Хм… тежка нощ… живота е гаден… крокодила ще ме убие…
Всяко зло за добро! Деа много вярно бих казал…
Вчерашен ден – екшън ден… такъв адвенчър не ми се бе случвал от много време. Като се почне от сутринта с метъл коледните песни които звучаха в офиса та до днес(22.12.2007) когато успях да се прибера жив след ненормално напиване по случай лош случай(добре че не се одавихме че имаше 12 литра бира най малко)…
Но като цяло хауса почна в тоз прекрасен ден когато на обяд ми звъннаха да ме питат дали ще идвам на интервю… аз горкия си мислех че е миналия ден и изобщо не съм се осетил. То реално се оказа че просто се е получило объркване като сме се разбирали кога да е интервюто.