Поглеждам нагоре, само таван, опитвам се да ги удавя в самите тях, да останат там… но винаги намират път надолу, за да стигнат до ръба на техния свят… там където в следващия момент ще тръгнат още по-стремглаво към… края им.
No TweetBacks yet. (Be the first to Tweet this post)
Тагове: сълзи