Денят започна странно, прекалено бял, прекалено тих, свети… като за погребение.
И за съжаление беше прав.
С огромен неприязън реших най-сетне да стана, някак ми се искаше да се прескочи този ден. Знам ли припадък, амнезия, нещо друго… просто да можеше да се прескочи.
Но няма как. Излязъл вече във входа на блока, крача бавно из тъмните коридори с издраскани от графити стени. Явно някой хора имат доста свободно време да си омазват лайната навсякъде.