Червената шМАТчица срещнала Вълка и уплашено попитала:
- Шъ ма биеш ли?
А вълка:
- Не ма шМАТка заспала… Ща иба!
И така приказката свършила няколко поколения по късно, когато Wolferin разбрал че е импотентен…
“Из пътеписите на един идиот.”
Архив за February, 2009
Послепис(последрис): За вълка и червената шматка.
Wednesday, February 25th, 2009Част 1: Светлина.
Wednesday, February 4th, 2009Денят започна странно, прекалено бял, прекалено тих, свети… като за погребение.
И за съжаление беше прав.
С огромен неприязън реших най-сетне да стана, някак ми се искаше да се прескочи този ден. Знам ли припадък, амнезия, нещо друго… просто да можеше да се прескочи.
Но няма как. Излязъл вече във входа на блока, крача бавно из тъмните коридори с издраскани от графити стени. Явно някой хора имат доста свободно време да си омазват лайната навсякъде.
Сълзи…
Sunday, February 1st, 2009Поглеждам нагоре, само таван, опитвам се да ги удавя в самите тях, да останат там… но винаги намират път надолу, за да стигнат до ръба на техния свят… там където в следващия момент ще тръгнат още по-стремглаво към… края им.